„ЗНАЮ, УМРУ НА ЗАРЕ”
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗНАМ, ЩЕ УМРА ПО ЗОРИ
Знам, ще умра сред зора! Но дори по зори
краят не идва със заповед – тъй се полага!
Ех, ако два пъти факелът мой изгори!
С късния залез и с ведрия изгрев веднага!
С танцова стъпка преминах! В небесен разкош!
С рози препълних престилка – ни кълн не разсипах!
Знам, ще умра по зори! В смърт на ястреб сред нощ
моята лебед-душа няма Бог да изпита!
С нежна ръка отклонявам тоз кръст неласкан,
в щедро небе ще се гмурна с последни привети.
В прореза свеж на зората усмивка ще дам...
Аз и в предсмъртния дъх ще остана поетът!
Ударения
ЗНАМ, ЩЕ УМРА ПО ЗОРИ
ЗнАм, ште умрА сред зорА! Но дорИ по зорИ
крАят не Идва със зАповед – тЪй се полАга!
Ех, ако двА пЪти фАкелът мОй изгорИ!
С кЪсния зАлез и с вЕдрия Изгрев веднАга!
С тАнцова стЪпка премИнах! В небЕсен разкОш!
С рОзи препЪлних престИлка – ни кЪлн не разсИпах!
ЗнАм, ште умрА по зорИ! В смЪрт на Ястреб сред нОшт
мОята лЕбед-душА нЯма БОг да изпИта!
С нЕжна ръкА отклонЯвам тоз крЪст неласкАн,
в штЕдро небЕ ште се гмУрна с послЕдни привЕти.
В прОреза свЕж на зорАта усмИвка ште дАм...
Аз и в предсмЪртния дЪх ште остАна поЕтът!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марина Цветаева
ЗНАЮ, УМРУ НА ЗАРЕ
Знаю, умру на заре! На которой из двух,
Вместе с которой из двух – не решить по заказу!
Ах, если б можно, чтоб дважды мой факел потух!
Чтоб на вечерней заре и на утренней сразу!
Пляшущим шагом прошла по земле! – Неба дочь!
С полным передником роз! – Ни ростка не наруша!
Знаю, умру на заре! – Ястребиную ночь
Бог не пошлет по мою лебединую душу!
Нежной рукой отведя нецелованный крест,
В щедрое небо рванусь за последним приветом.
Прорезь зари – и ответной улыбки прорез...
– Я и в предсмертной икоте останусь поэтом!
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтическият максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книгите с поезия, проза и есеистика „Вечерен албум” (1910 г.), „Вълшебен фенер” (1912 г.), „От две книги” (1912 г.), „Версты” (1921 г.), „Царь-девица” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „Поэма Конца” (1926 г.), „После России” (1928 г.), „Федра” (1928 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. до 1938 г. живее в емиграция в Берлин, Прага и Париж. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.